The guest house

[Annie]

Сигурна съм, че имаше подобна тема, но нямам представа какво се е случило с нея. Спомням си и някои от постовете.
Възобновявам я със следните материали, публикувани от Учебен център Анимус. Материалът е дълъг, затова ще го разбия в повече постове.

[Annie]

„Психологическа помощ за деца преживели малтретиране, неглижиране или домашно насилие”
София, 10-12 март 2006г.”

І. ДОМАШНО НАСИЛИЕ
ОСНОВНИ ФОРМИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
Домашното насилие може да приеме много форми. Някои са по-фини и не могат да бъдат видени или усетени от никой, освен пострадалите. Насилникът използва комбинация от тактики, за да контролира жертвата. Заедно с това, насилието обикновено нараства по честота и жестокост с течение на времето.

1. ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ
Физическото насилие се разпознава и разбира по-лесно от други форми на насилие. Неговите признаци са, когато насилникът:
 Дере, хапе, стиска или плюе настоящата си или бивша партньорка
 Тресе я, блъска я, бута я или я хвърля
 Удря, души или гори жертвата
 Замеря я с предмети
 Подлага я на безразсъдно шофиране
 Заключва я в дома им или извън него
 Отказва да й помогне когато е болна, ранена или бременна, или пък спира достъпа й до лекарства или лечение
 Не й дава да яде, за да я накаже
 Притеснява я по време на хранене, което нарушава хранителните навици и може да доведе до недохранване
 Притеснява я нощем, което нарушава сънните навици и може да доведе до нарушения в съня
 Напада я с оръжия или я убива

2. СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ И ИЗНАСИЛВАНЕ
Сексуалното насилие е много трудна тема за жертвите поради невероятните начини, по които бива извършвано понякога. Неговите индикатори се виждат, когато насилникът:
 Е ужасно ревнив и мисли, че тя би спала с всеки
 Не й дава достатъчно секс и любов, за да я накаже
 Обижда я с мръсни думи
 Принуждава я да прави секс когато тя не иска
 Настоява партньорката му да се облича по-сексуално, отколкото тя иска
 Насилва я да прави секс чрез манипулации или заплахи
 Държи се грубо и агресивно по време на сексуален акт
 Подбужда я към сексуални действия, които тя не харесва, например, секс с трети човек, физически болезнен секс, сексуални действия, които й се струват обидни или словесно унижение по време на секс
 Не й разрешава да използва контрацептиви или предпазни средства срещу полово предавани болести.
 Насилва я да прави секс пред децата

3. ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ
Психологическото насилие е ефективно оръжие за контролиране на жертвата, защото тя от опит знае, че насилникът някой ден може и да подкрепи заплахите и дрязгите си с физически нападения. Психологическото насилие е видно, когато насилникът:
 Изолира жертвата от околния свят – държи я заключена в къщи; следи къде и кога ходи; контролира телефонните й обаждания
 Заплашва, че ще я убие
 Чупи вещи
 Устно напада или унижава партньорката си насаме или пред други хора
 Напада слабостите й, например, езиковите й умения, ниво на образование, родителски умения, религиозни или културални вярвания или външен вид
 Принуждава я да прави унизителни неща
 Принуждава я да седи будна докато той е буден
 Игнорира чувствата й
 Редовно заплашва, че ще я напусне, или я кара тя да си тръгне
 Тормози я относно връзки с други мъже, които смята, че тя има
 Нарушава обещания, не спазва уговорки, или не поема равен дял от отговорностите
 Винаги твърди, че е прав
 Изневерява

4. ИКОНОМИЧЕСКО НАСИЛИЕ
Икономическото насилие е видно, когато насилникът:
 Контролира всичките й пари
 Не й разрешава да работи извън дома или саботира опитите й да ходи на работа или училище/университет
 Отказва да работи и кара нея да издържа семейството
 Не й дава никакви пари, включително за най-основни неща.

5. КОНТРОЛ ЧРЕЗ ДЕЦАТА
 Принуждава децата да “шпионират” майка си
 Принуждава децата да нападат майка си
 Принуждава децата да присъстват при унижаването на майката
 Заплашва жената, че ще й отнеме децата /или че ще посегне и на тях
 Използва децата като посредници

[Annie]

МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ ЗА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

МИТ: Жените, претърпели насилие са много малък процент.
РЕАЛНОСТ: Не може точно да се определи броя на жените претърпели насилие, тъй като този феномен както и изнасилването са престъпления, за които рядко се докладва. Оказва се обаче, че 20% - 50% от всички съпруги са малтретирани.

МИТ: Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.
РЕАЛНОСТ: Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред полицаи, лекари и мъже с помагащи професии. (Според данни на "Южнокалифорнийска коалиция на малтретираните жени”)

МИТ: Съпругите също бият съпрузите си.
РЕАЛНОСТ: Да, това се случва, но трябва да се отбележи,че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче, е в степента насилието: жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете.

МИТ: Съпрузите винаги водят борба по между си. Това е нормално и не е толкова страшно.
РЕАЛНОСТ: Обикновено във всяко семейство има конфликти, но различното в семействата, в които има насилие е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни домът е “детската градина за насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие. За да се отстрани насилието в обществото трябва да се премахне насилието в семейството.

МИТ: Шамарът никого не наранява.
РЕАЛНОСТ7 Домашното насилие се различава по честотата си – от ежедневно до веднъж на няколко години.Физическите наранявания могат да бъдат от насинени очи до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за душене, разкъсани зърна на гърдите и др. при които жените многократно се налага да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен и за душевното здраве на жертвата - стъпкани са нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство.

МИТ: Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали.
РЕАЛНОСТ: Редица са факторите, които спират жената да напусне – срам, икономическа зависимост, несигурност за децата, и дори любов към партньора насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга или приятелка, продължавайки тормоза.

МИТ: Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити.
РЕАЛНОСТ: Прилагането на насилие е непредвидимо и няма
някакво значение това как се държи жената или какво казва; дали е пасивна или агресивна. Дори, когато някой прояви несъгласие никой не заслужава да бъде бит за това.

МИТ: Мъжете, прилагащи насилие са психопати.
РЕАЛНОСТ: Насилниците водят “нормален” живот с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици.

МИТ: Насилникът не обича партньорката си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително насилникът да се държи брутално през цялото време. Обикновено след епизоди на насилие, той често е изпълнен с разкаяние обещавайки, че това няма да се повтори.

МИТ: Злоупотребата с алкохол е причина за насилието.
РЕАЛНОСТ: Алкохолът наистина намалява контрола над агресивните импулси, но може да служи и като извинение за тяхното изпускане.1/3 от насилниците не пият въобще, 1/3 имат проблеми с алкохола, но бият партньорките си и в трезво състояние и 1/3 от тях прибягват до насилие само когато са пияни.

МИТ: Насилническото поведение на мъжете е в отговор на феминисткото движение.
РЕАЛНОСТ: Побоят над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашното насилие като резултат на феминизма.

МИТ: По-голямата част от обществото не приема домашното насилие.
РЕАЛНОСТ: От изследване проведено сред студенти, става ясно, че над 60% от мъжете и жените мислят, че е нормално да се “пошляпва”съпругата.

МИТ: Закона защитава жертвите на домашното насилие.
РЕАЛНОСТ: Според българското законодателство се наказва само домашното насилие, което е довело до тежки физически травми.

МИТ: Насилникът може да бъде арестуван.
РЕАЛНОСТ: Много полицаи подценяват опасността на ситуацията и не информират жертвата за нейните права. Ако бъде арестуван насилникът, не след дълго той е на свобода и може да започне да я бие и заради това, че е бил арестуван.

МИТ: Има много услуги и програми в подкрепа на жени жертви на насилие.
РЕАСНОСТ: В България в момента има няколко служби в по-големите градове, които развиват програми за подкрепа на жени жертви на насилие и един подслон за временно настаняване с 30 легла. Подслонът и програмите за жени претърпели насилие не получават държавна субсидия. Много от жените в малките градове и селата нямат достъп до тези програми.

МИТ: Подслоните развалят семействата.
РЕАЛНОСТ: “Да се предполага, че подслоните разрушават насилствените бракове е като да се твърди, че болниците са причина за пътните произшествия”. Около 75% от жените били в подслон за жени претърпели насилие се връщат при партньорите, които са злоупотребили с тях. Жените сами вземат своите решения (в противоречие с философията на подслоните е да се казва на жените какво да правят/.

МИТ: Насилниците бият и децата си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително, но в 3 от 4 насилствени брака, в които има деца, те са физически тормозени. Проблемът по-късно е че децата от семейства в които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни - 60% от момчетата били свидетели на насилие стават насилници и 50% от момичетата стават жертви.

МИТ: Насилниците спират да прилагат насилие, когато се оженят.
РЕАЛНОСТ: Насилието обикновено започва, когато жената забремене. Неговата честота ще се увеличава, ако мъжът не потърси професионална помощ.

МИТ: Веднъж приложил насилие мъжът става насилник за цял живот.
РЕАЛНОСТ: НЕ. Има програми за консултация на мъже проявили насилие, които им помагат да търсят не насилствено решение на проблемите.Важно е да се знае обаче,че 9 от 10 насилници не смятат, че трябва да прекратят насилието и затова никога не се опитват да потърсят помощ.

МИТ: Веднъж насилена, жената става жертва за цял живот.
РЕАЛНОСТ: Има нарастващо обществено разбиране към положението на жените претърпели насилие и техните деца. Има консултиращи програми осигуряващи подкрепа и помощ на жените, гореща линия осигуряваща кризисна психологическа помощ, насочване към подходящи служби или организации, осигуряване на подслон.

[Annie]

ВЛАСТ И КОНТРОЛ В СИТУАЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
Физическо и сексуално насилие
Използване на принуда:
• Насилникът заплашва и/или реализира заплахи, причиняващи объркване и страдание
• Че ще изостави и напусне жена си
• Че той ще се самоубие
• Принуждава я да изостави задълженията си
• Да извършва нелегални неща
Използване на заплаха за физическо насилие:
• Насилникът кара жената да изпитва страх посредством определени действия, жестове, външен вид
• Премазване на вещи
• Чупене и разваляне на вещите на партньорката
• Насилие над малки животни
• Заплахи с оръжия
Използване на емоционално насилие:
• Насилникът поставя жената в принизена позиция, унижава я
• Кара я да се чувства зле и недоволна от себе си
• Нагрубява я
• Кара я да се чувства психически нездрава
• Кара я да се чувства виновна
Използване на изолация:
• Насилникът контролира какво прави, с кого се среща жената, с кого говори, какво чете, къде ходи
• Ограничава ангажиментите й извън дома
• Използва ревността си, за да оправдае действията си
Омаловажаване, отхвърляне, обвиняване:
• Насилникът пренебрегва насилието и неговата сериозност
• Твърди, че насилието не се е случвало
• Прехвърля отговорността за насилственото поведение
• Обвинява пострадалата, че го е предизвикала
Използване на децата:
• Насилникът кара майката да се чувства виновна заради децата си
• Използва децата, за да предават съобщения
• Заплашва, че ще отведе децата
• Използва посещенията /в случай на развод/ заради децата, за да тормози и заплашва жената
Използване на мъжката привилегия:
• Насилникът се отнася към жената като към робиня
• Взима сам всички важни решения
• Държи се като “господаря на дома”
• Той определя ролите на мъжа и жената в семейството
Използване на икономическо насилие:
• Насилникът възпрепятства партньорката си да работи
• Принуждава я да го моли за пари
• Отпуска й ограничена парична сума
• Взима парите й
• Тя няма достъп до информация за състоянието на семейния бюджет

[Annie]

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОВЕДЕНИЕТО НА НАСИЛНИКА И ЖЕРТВИТЕ В СЕМЕЙСТВО С ДОМАШНО НАСИЛИЕ

Характеристики на насилника
* Ограничаване на партньорката и шпиониране /напр.проверяване на километража на колата/.
* Не може или не иска да разбере, че нарушава личната свобода на партньорката си - не признава обвинения за провали /професионални или семейни/ или за проявено насилие.
* Вярва, че неговото насилствено поведение е в защита на семейната цялост /за “доброто на семейството”/.
* Очевидно не чувства вина дори след осъзнаване на природата на поведението си.
* Семейна обусловеност към насилие.
* Спазване правото на по-силния.
* Склонност към физическо насилие, която се засилва с възрастта и благоприятства потенциалната опасност и рискът от фатален край.
* Взискателен и често пъти насилващ партньорката си в секса, наказва я чрез принудително въздържание.
* Увеличаване на насилието, когато партньорката забременее –бременността често слага началото на физическото насилие.
* Упражняване на контрол върху партньорката чрез заплахи за убийство или самоубийство – често и опити за едното или другото, когато партньорите са разделени.

Характеристики на жертвата
* Приема ограниченията/забраните като проява на загриженост.
* Постепенно изгубване на личната свобода и тази на децата /неспособност да се предвиди опасността/-поема вината за всичко, което се случва в семейството върху себе си.
* Вярва, че приемането на насилственото поведение от страна на партньора, ще доведе до дълготрайно решение на семейните проблеми.
* Поемане на вината за поведението на партньора-вземайки предвид собственото си поведение за предизвикателно.
* Семейна обусловеност в насилието.
* Спазване правото на по-силния.
* Научава какво поведение от нейна страна може да отклони или да ускори прилагането на насилие, но нивото на безразличие се увеличава.
* Лошо самочувствие в секса, убеденост, че трябва напълно да се подчини на сексуалните желания на партньора си /опитите той да бъде наказан с въздържание водят до допълнително насилие/.
* По-голяма вероятност за подлагане на насилие по време на бременността.
* Чести размисли за самоубийство - обикновено завършващи с такова или с убийство на партньора, прилагал насилие.

Характеристики на детето в семейства с насилие
* Лъже, намира си извинения да не стои в къщи, краде, мами.
* Неясноти относно личната свобода - нарушаване на личните граници на другите, обвинения.
* Слаба или никаква представа за динамиката на насилието /често приема насилието за нормално явление/.
* Самообвинения за семейните проблеми /зависят от възрастта/.
* Продължение на насилието в собствения му живот.
* Спазване правото на по-силния - убива животни, тормози малки деца, а и понякога родителите си.
* Използва насилието като техника за решение на проблемите в училище, с връстници, в семейството.
* Лошо самочувствие в секса, несигурност в сексуалните поведения, объркани модели на сексуална идентификация, незрялост във взаимоотношенията с връстниците.
* Увеличаване на риска за насилие върху децата /дали като жертви или като свидетели/ по време на бременност на майката.
* Увеличаване броя на опитите за самоубийство, мисли от рода на – “да свърши ли със себе си и/или да убия родителите си”, склонност към нехайство и безразличие.

[Annie]

ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ И НЕГОВИТЕ ЕФЕКТИ ВЪРХУ МАЙКИ И ДЕЦА

Също както майките си, така и децата на бити жени често живеят в атмосфера на страх и несигурност. Много е просто, домашното насилие може да лиши едно дете от радостите на детството, да разруши усещането му за сигурност и топлина и да заплаши благоденствието, развитието и социалната му адаптация. Въпреки тези отрицателни ефекти, трябва да се отбележи, че всяко дете има различни и уникални реакции към домашното насилие, които се влияят от честотата и жестокостта на насилието, неговите/нейните отношения с родителите и още куп други фактори.

Безопасността и сигурността на пострадалите жени и техните деца са тясно свързани. В повечето семейства в които има домашно насилие майката е човекът, който се грижи за детето, а бащата е насилникът. Пострадалите жени, които имат деца, често взимат решение относно връзките с интимни партньори в зависимост от това, което смятат, че ще е най-добре за детето. Тези решения не са никак прости. Една бита майка трябва да прецени как да предпази себе си и децата си от физическа опасност. Освен това трябва да прецени доколко иска да промени коренно живота на децата си, като избяга в подслон, сменя училища, губи финансова подкрепа или децата стават свидетели как баща им бива арестуван.

Някои политици, съдии и социални работници погрешно мислят, че ако едно дете е изложено на домашно насилие, то е в непосредствена опасност и трябва да бъде отведено от дома. Понякога и самите пострадали майки са подвеждани под отговорност заради “проваляне в опазването” на децата си, дори и тези майки да вярват, че ако напуснат партньора си насилник, ще поставят себе си и децата в още по-голяма опасност. Този вид наказателни мерки за жертви на домашно насилие не подвеждат насилника под отговорност за действията му и могат да причинят още по-голяма вреда на и на майката, и на детето, тъй като не вземат предвид реалността, че една жена е в по-голям риск от физическо насилие след като напусне насилника.

[Annie]

ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА СВИДЕТЕЛИТЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

Изследванията сочат, че между 3 и 10 милиона деца в САЩ са изложени на домашно насилие всяка година. Те могат да пострадат от:
• Умишлено нараняване от страна на насилника
• Случайно нараняване от акт на насилие насочен срещу някой от двамата родители
• Атмосфера в която децата директно стават свидетели на насилието или на последствията от него
• Емоционално насилие когато биват използвани като пионки за принудително контролиране на насилвания родител

Домашното насилие влияе върху децата по много различни начини, които по-късно се проявяват по тяхното емоционално, поведенческо, социално и физическо развитие. Тези проблеми, в сравнение с децата, които не са били свидетели на домашно насилие, включват агресия, депресия, тревожност, ниска самооценка и лошо интелектуално и академично представяне.

Излагането на децата на домашно насилие, особено ако е съпроводено и от други форми на насилие, често се приема и за показател за склонността или употребата на насилие, особено при момчетата. Освен това децата може да загубят уважение към майка си – и към жените като цяло – ако насилникът постоянно й казва, че не става за нищо и е неспособна да се грижи за децата си. Тези деца също така са принудени да се примирят с противоречиви емоции към баща си, когото и обичат, и мразят.

За съжаление изследванията в тази област са все още много нови. Тези, които са идентифицирали комплексното влияние на ставането на свидетел на домашно насилие, все още нямат доказателство за съществуването на пряка причинно-следствена връзка. А ефектите на домашното насилие върху децата илюстрират как реакциите им могат да наподобяват т.нар. диагностицируеми разстройства, включително дефицит на вниманието и хиперактивност. Тези реакции може да бъдат преувеличени в кризисни ситуации, както когато едно дете пребивава временно в подслон за жертви на домашно насилие, и могат да бъдат смятани за нормална реакция към ненормална ситуация.

[Annie]

ФАКТОРИ ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ РЕАКЦИЯТА НА ДЕЦАТА

За едно дете, което е свидетел на домашно насилие, влиянието на тези събития може да бъде усилено или смекчено от известен брой фактори, като някои деца показват по-голяма устойчивост:
• Възраст и пол на детето. По-малките деца имат по-малко ресурси да осъзнаят преживяванията си. Полът играя важна роля тук заради начина, по който децата започват да възприемат социалните си роли. Момичетата интернализират реакциите си повече, отколкото момчетата. Момичетата са по-склонни да проявяват депресивно или тревожно поведение, докато момчетата проявяват повече агресивно поведение.
• Друг опит с насилието. Значително влияние оказва и дали детето също е било бито или насилвано, както и равнището на насилието като цяло в по-широката го обкръжаваща среда.
• Честота и жестокост на насилието. Различните степени на жестокост и честота също имат различни ефекти.
• Съществуваща социална подкрепа и степента, до която детето може да приеме подкрепа. Изследванията показват, че отношенията на детето с родители/грижещи се в семейството и в общността му силно влияят на процеса на възстановяване.

[Annie]

ОТ КАКВО СЕ НУЖДАЯТ ДЕЦАТА

Децата на бити майки не са скрита група, но реалността на техния живот често бива пренебрегвана или неразбрана. Те ходят на училище, занималня и църква. Много от тях вече имат контакт с лекари, социални работници, полицаи и съдебната система. Но всяко дете има нужда и заслужава поне тези основни грижи и услуги:
• Образование и подкрепа. Децата трябва да научат какво е домашното насилие и да чуят, че не е тяхна вината.
• Комуникация с други хора за това, което им се е случило. Децата имат нужда да говорят за преживяванията си и да разберат, че тяхната ситуация не е уникална. Разговорите с връстници може да се окажат полезни.
• План за сигурност. Децата трябва да развият план за сигурност, за да се чувстват и бъдат сигурни. Един план за безопасност може да им даде контрол над ситуация, в която имат малко сили, така че да имат повече шансове да избегнат болката.
Всеки, който има контакт с деца трябва да е наясно, че домашното насилие може да се случи във всеки дом. Очевидно повече наблюдателност е необходима, когато децата проявяват поведенчески или емоционални проблеми.

[Annie]

ФАКТОРИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ ЕФЕКТА ОТ НАСИЛИЕ ВЪРХУ ДЕТЕ

Ефектът от насилие върху детето зависи от множество фактори:
1. Възрастта на детето – по-малките деца обикновено са по-увредени, но в зависимост от стадия на развитие на който е детето, ефектът е различен.
2. Кой извършва насилието – ефектът е по-силен ако това е родител, осиновител или човек, на който детето има доверие.
3. Дали детето е казало на някого и ако е така, какъв е бил отговорът на възрастния. Ако той се е усъмнил, не е обърнал внимание или е обвинил и накарал детето да се чувства виновно, ефектът може да бъде извънредно силен, дори в някои случаи по-травмиращ от самото насилие.
4. Има ли съпътстващо физическо насилие и ако да – колко е тежко?
5. Колко дълго е продължило насилието?

Допълнителни фактори:
6. Дали насилието включва преднамерено унижаване на детето
7. В каква степен насилието е “нормално” за разширеното семейство на детето и местната култура
8. Дали детето има хора в семейството, които го обичат и/или знае, че някой го обича?
9. Дали детето има добри връзки – с братя и/или сестри, приятели, учители, треньори и т.н.
10. Дали детето има връзки, при които “отрицателните” чувства са приемливи и могат да бъдат проявени и управлявани свободно и конструктивно.

Някои от тези фактори описват жестокостта на насилието, а други са свързани с контекста на взаимоотношения, в който се случва насилието и реакциите на детето. И двата вида фактори са изключително важни. Факторите, които увеличават възможността от негативен изход оформят групата на “рисковите фактори”, а тези, които намаляват тази възможност –групата на “защитните фактори”.
Всеки човек е уникален и всеки, който е преживял насилие има уникална комбинация от рискови и защитни фактори, които влияят върху ефектите от преживяно насилие през целия му живот.

[Annie]

ІІ. МАЛТРЕТИРАНЕ

ФИЗИЧЕСКО МАЛТРЕТИРАНЕ

През 1962 г. за първи път е описан “Синдромът на битото дете” и това създава широк интерес към темата за физическото малтретиране на децата. В САЩ на тази основа започва да се изследва този сериозен педиатричен и социален проблем. При широкомащабни изследвания през 1986 и 1992 година в САЩ се установява че жертви на физическо малтретиране са съответно 1,4 милиона и 3 милиона деца. Впечатляващо в тези изследвания е, че смъртните случаи от споменатите по–горе случаи са съответно 2000 и 5000 и са най-чести при децата до 3 години.

Физическите последствия от малтретирането са: фрактури, дислокации, изгаряния, неврологични дефицити или увреди на вътрешни органи.

“ Синдромът на битото дете” е описан от американския психиатър С.Кемпе и той включва психологически и поведенчески характеристики, които са типични за децата, които са били малтретирани. Сред тях най-съществените са:
 Увредено чувство за собствена ценност – ниска себеоценка и тревожност.
 Лоши контакти с връстниците, социално изолирано. Оттеглени, уплашени.
 Подозрителни към възрастните, извън малтретиращите родители
 Отдалечено проявяват в по-късните години сериозни физически и психологически проблеми

Малтретираните деца са травматизирани не само от самото физическо насилие, а като цяло от патологичния климат в семейството, в което насилието е свръх налагано. Децата, които са малтретирани имат по-ниска способност да вербализират преживяванията си. Това създава сериозни затруднения в опита да им се съдейства, тъй като те много по-трудно говорят за травматичните си преживявания, като това се изразява дори в опита им да прикрият нараняванията си или да ги разкрият мълчаливо.

Физически малтретираните деца развиват следните симптоми и разстройства:

Тревожни разстройства
Това са тревожни състояния , разстройства на съня, нощни кошмари и соматични оплаквания. Картина на ПТСР – разговор в теми изразяващи малтретирането, “травматични” игри, флешбек, стесняване на афекта, повишена раздразнителност, хипервигилитет и изострени реакции.

Параноидни реакции и недоверие
При ранното малтретиране и отхвърляне се нарушава изграждането на “първично доверие в света” и т.н наречения при бебетата “синдром на застиналата бдителност”, счита се че те са основа на възникващо по-нататък параноидно поведение.

Увредено усещане за собствена ценност
Хроничното физическо малтретиране води до убеждението, че това се случва, защото детето е лошо, небрежно и наивно, и по тази причина заслужава това, което му се случва. Като цяло това определя занижената себеоценка.

Депресия и суицидно поведение
При малтретирани деца се описват социално и афективно оттегляне, намален капацитет за преживяване на удоволствие и склонност към негативни афекти като мъка и гняв. Данни за себедеструктивно поведение са документирани при около 40 % от деца, малтретирани в латентния възрастов период. Сред малтретирани и неглижирани деца е съобщавана автомутилация. Съобщава се за висок процент на суициди сред малтретирани, избягали от къщи. Знае се също така, че и майките, малтретиращи децата си, по-често правят суицидни опити. Смята се, че малтретирани деца могат да приемат един зависим от болка начин на живот с повтарящи се връзки с любовно-мазохистичен характер по модела на връзката с малтретиращия родител, които представляват опитите на детето да повтаря, управлява и господства над травматичното влияние на първоначално малтретиране.

Увреден контрол над импулсите
Агресивно и нападателно поведение, израз на “идентификация с агресора” като основен защитен механизъм. Жертвите на физическо малтретиране често показват антисоциално поведение в училище и по време на юношеството и са рискови за малтретиране на собственото бъдещо потомство.

Когнитивни увреди и увреди на развитието
Чести са когнитивните и интелектуални задръжки, доказвани в стандартизирани тестове. Следва да се знае, че често когнитивните увреди могат да предшестват и дори провокират малтретирането. В други случаи могат да са резултат на инхибиция, например речеви и езикови увреди, ако детето е било бито, докато плаче или вокализира.

[Annie]

Отношения с родителите:
 Външно изглеждат в близки отношения, а родителите правят впечатления на загрижени (детето е добре облечено, нахранено и обгрижвано).
 Родителят сам води детето при лекари и винаги е плътно с него на прегледите.
 Родителят е много загрижен за детето и амбивалентен към собствената си роля при описваните инциденти.
 Като цяло общуват по-малко и предимно с негативни форми и рядко с позитивен афект.

Според някои изследователи на отношенията малтретиращ родител – дете, те могат да бъдат описани като порочен кръг.